Принципът на неравенството

Семьон Людвигович Франк (1877 - 1950) - руски религиозен философ и психолог. От "легалния марксизъм" идейно преминава към религиозната философия, разработвайки доктрината за "всеединството". Обявява се срещу марксизма като крайна степен на обществения рационализъм. Напуска Русия през 1922 г. с т.нар "философски кораб"

За собствената си философия, Франк пише: Моите религиозно-обществени възгледи определям като "християнски реализъм". Той признава на божествената основа и следователно положителната религиозна стойност на всичко конкретно, съчетано с преценката за фаталното несъвършенство на неговото емпирическо състояние, поради което и ограничения капацитет да бъде подобрено от хората.

Ако се запитаме откъде идва в обществото това неизбежно и повсеместно неравенство, ще видим, че то произтича от йерархията, която е онтологически присъща на обществото.Началото на йерархията е природно, естествено свойство на обществото, по което то прилича на живия организъм. Обществото, както и всичко живо, не е еднородна група или множество от отделни части, а сложно цяло, чиито части са неговите членове или органи, изпълняващи определена функция. Но такава жива функционална система  не може да действа и да съществува без йерархичното начало на ръководство и подчинение. Тя трябва да има централен орган, който да управлява цялото и да се разделя на редица подчинени органи с различни функции – подобно на отделните ведомства, всяко от които на свой ред управлява множество подчинени местни инстанции. Колкото по-богато и развито е обществото, толкова по-сложно е то, т.е. толкова повече са брънките, които свързват висшата инстанция с низшите. Опростяването на тази йерархия е равносилно на упадък на обществото, а унищожаването и значи обществено разложение и превръщане на обществото в неорганична маса.

Казано с други думи, йерархичната структура на обществото произтича от неговото единство. За да бъде множеството живо цяло, за да може единството му да се проявява активно, структурата на обществото трябва да е изградена чрез подчинението на множеството на единството , т.е. единството трябва да се проявява като йерархически висша, ръководна инстанция; а в сложното цяло властта на единството над множеството се осъществява чрез редица промеждутъчни, опосредстващи единства, които са необходими за активното обединяване на частните и местните особености при изпълнението на техните функции. Затова обществото като живо единство придобива йерархичен характер, превръща се в стълбица, или по-точно в пирамида с широка основа и тесен връх.

Оттук следва, че въпреки отвлечената доктрина на демократизма, който утвърждава господството на всеки или на мнозинството във всяко общество, независимо от принципите, които обществото официално проповядва, винаги малцинството господства над мнозинството.

Като се започне от държавата и се стигне до най-малките съюзи, във всяко обединение има един или няколко човека, които управляват общественото цяло. Самото договаряне, приемането на общо решение изисква това решение да бъде обмислено и предложено от неголяма група „управа”, а „общото събрание” (при демократично устройство) само – повече или по-малко пасивно – да го одобри, т.е. да застане зад вождовете. При абсолютната монархия или диктатура, монархът или диктаторът управлява народа с помощта на назначената от него група сътрудници, които стоят начело на бюрократичния апарат; при парламентарната демокрация, народът се управлява от парламента, парламентът – от господстващите партии, а партиите – от партийната върхушка, от политическите вождове. Всяко, дори „всеобщото” гласуване е само средство за масите да оказват натиск върху управляващото малцинство или да ми изразят своето одобрение, като при това инициативата и първоизточникът дори на това „мнение” на мнозинството е отново волята на ръководните обществени групи. Самият избор на управляващи дори при най-демократичната и свободна избирателна система за избирателите не е „избор” – както остроумно отбелязва Визер – в оня буквален, многозначителен и действен смисъл, в който говорим за избор на приятел или невеста; избирателят е на практика лишен от възможността да си избере представител или управляващ по свой вкус – той трябва да се ограничи с избирането между неколцината предложени от партийната управа.

Така всяко общество е аристокрация – господство на малцинството, на вождовете, на „най-добрите хора” над масата; против това съдбовно социологическо съотношение са безсилни всички програмни лозунги за равенство, всички преврати, извършени в името на равенството. Върхушките на парламентарните партии при демокрацията или на партията при еднопартийна диктатура (както „политбюрото” на на комунистическата партия в съветска Русия) е също такава олигархия, каквато е управлението на висшата аристокрация в съсловната държава. Или – за да избегнем термина „олигархия”, получил исторически смисъл на користолюбство, недоброкачествено управление на малцинството – ще кажем, че всяко общество по природа е олигократия, власт на малцинството. Обществените порядки могат да се различават само по формата и начина на избиране попълване на това управляващо малцинство – по степента   на  неговата затвореност, по господството на наследственото начало в него или по достъпа до него на отделни лица от нисшите слоеве, по относителната свобода на общественото мнение на мнозинството да оценява управляващото малцинство. Но всички тези различия имат място само в границите на неизбежното, повсеместно общо начало на олигократията. Само във време на размирици и анархия има моменти, когато тълпата, масата, действа не под влияние на вождовете (макар че в повечето случаи обикновено и тук явно или скрито действа манипулирането от страна на малцинството); тези моменти временно разложение на обществото, разпадане на общественото единство и превръщане на обществото в хаотична аморфна маса; такива състояния на разложения са или безсилни, или само в краен случай могат да свалят стария ред; всяко изграждане нов ред, всяко обществено стрителство изисква организация, а това означава – власт на малцинството.

На същите основания, на които в обществото действа принципът на олигократията, в него действа и принципът на единовластието (монократията, за да избегнем и тук вече утвърдилия се в тесен исторически смисъл термин „монархия”). Където и доколкото в обществото – особено в критични моменти – се появява нужда не просто от ръководна мисъл, а от бързо единодушно действуваща ръководна сила – там и дотолкова е неизбежен принципът на единовластие. Такъв е, както е известно, историческият преход на всички монархии, монархът е вожд, в повечето случаи военен, необходим организатор, спасител и защитник на обществото. От друга страна, всички народни въстания и движения, пораждайки анархия и вътрешна борба, с необходимост довеждат до появата на такъв единовластен вожд, който под образа на „упълномощен представител” на народа е всъщност негов господар. Всяка революция, всяко въстание срещу „деспотизма на властта” обикновено води до подчиняване на народа на нов вожд, и въпреки волята си до утвърждаване на много по-деспотично неограничено единовластие, отколкото предишното. Единовластието в един или друг вид е адекватен израз на вътрешното единство на обществото под формата на организираща, творчески-динамична воля, както властта на малцинството е адекватна форма на постоянната, продължителна тенденция на обществения живот.

Но да се върнем на всеобщия принцип на йерархизма. Ако той произтича от изискването за общественото единство, то неговото последно онтологично основание и оправдание като нормативно начало е принципът на служенето. От първата гледна точка йерархизмът може да се определи като принцип, който се отнася изцяло до външната, механична страна на обществеността, като чисто служебно средство, което има само утилитарно, а не определящо духовно значение. Обикновено така възприема този принцип индивидуалистично – демократичният светоглед, за който йерархизмът е нещо като данък, който плащат върховните начала, „волята на мнозинството” и индивидуалната свобода – естествена необходимост, нещо като неизбежно триене при работата на обществената машина. Идеалът е  - минимум йерархичност. В действителност йерархизмът онтологически произтича от принципа на служене като върховно, определящо начало на духовния живот. Тъй като общественият живот е не просто удовлетворяване на субективните нужди на хората, а изграждане и въплъщаване на абсолютната божествена истина, на истинно дължимото в човешкия живот, то отношенията между участниците в обществото са определени на базата на авторитета; изграждането на обществото трябва да отразява различния авторитет, качества, онтологична значимост на отделните членове и съучастници. „Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите;па и звезда от звезда се различава по блясъка” (1Кор.;15,41). В този смисъл обществото буквално е аристокрация, господство на най-добрите и затова съзнателно трябва да се стреми да бъде такова. Творчеството и строителството в колективния живот на хората изисква предводителство от страна на едни и послушание от страна на други, следване на примера и призива на най-добрите. Нравствено определящите и формиращите идеи се движат, както видяхме, отгоре надолу, от духовните върхове към духовните низини. Винаги трябва да има учители и ученици, майстори и калфи; това подчинение не е пасивна, безсилна, принудителна покорност по отношение на силата; то, както знаем, е доброволно в основата си и е само косвено отражение в човешките отношения на доброволното подчинение на обективната истина, на истинното добро. Демократичната идея, че висша, последна инстанция на държавната власт е немотивираната воля, своеволието на тълпата, на стадото на избирателите – инстанция, каквато в абсолютната монархия е „le bon plaisir”  на монарха, правилото “sic volo, sic jubeo, sit pro ratione voluntas”(Така искам, така заповядвам, дабъде моята воля) е вредна, онтологически несъстоятелна заблуда. Човек е длъжен да прави не това което иска, а което е добро, което трябва да прави, точно затова по-добрите, по-умните и ловките трябва да ръководят по-посредствените.

из "Крахът на кумирите"; гл. V "Йерархизмът и равенството""