Mea Culpa

Луи-Фердинанд Селин (1894–1961) е роден в Курбьовоа, край Париж. Участва като доброволец в Първата световна война, получава военен медал и кръст за храброст, след тежко раняване е демобилизиран и работи като тиловак в Камерун и Англия. След войната завършва медицина и участва в хуманитарни мисии в Африка и САЩ. През 1930 г. се завръща във Франция и става лекар в парижко предградие, а през 1932 г. публикува първия си роман „Пътешествие до края на нощта“, който получава наградата „Рьонодо“ и е възприет като голямо литературно събитие. След още четири години романът му „Смърт на кредит“ затвърждава репутацията му на новатор и на необикновен талант.

Най-примамливото в Комунизма ­ и, честно казано, туй му е огромното предимство ­ е, че сваля маската на Човека. Най-сетне! Да не ни се оправдава повече. Той, дето от векове ни баламосва със своите инстинкти, страдания, с фантазьорските си добри намерения... Дето заради него хвърчим из облаците... И дори не знае бунакът, колко ни лъготи!... Тук е великата мистерия. Стои си той на завет, спотайва се зад голямото си алиби ­ неоспоримо като полицейска сводка: "експлоатацията на по-слабия от по-силния". Мъченик на ненавистната система! Истински Христос! "Експлоатират ме! И теб! И него! И нас!"
Е, край на преструвките! Стига богохулства! Разкъсай веригите си, Плебей! Изправи гръб, Селяндур! Докога ще протакаш? Дай да ти видим прекрасния лик! Да му се възхитим! Дай да те поогледаме, ама внимателно! Отвсякъде!... Да открием поезията ти, та най-подир да те заобичаме заради самия теб! Толкоз по-добре, да му се не види! Толкоз по-добре! И колкото може по-скоро! Да изпукат всички капиталисти! Бързо! Гнилите му отрепки! Заедно или поотделно! Но, моля, веднага! Тутакси! Тозчас! Нито миг отсрочка! От лека или жестока смърт! Все ми е тая! Тръпна от очакване! Пет пари не давам за цялата ви раса! В моргата, чакали! В помийната яма! И без туткане! Мигар тия изроди биха отказали да принесат вас в жертва на Цар Изгода? Ами-ами! Как не! За миг няма да се колебаят! Да им се свети маслото! На всичките вкупом! Щом трябва, значи трябва! Това е борбата!...
Аз лично, големците, и оченцето ми няма да се навлажни пред гадната им мърша, кълна се!... Не, не, няма грешка! Отсрочка? Я стига! Ни сянка от угризение! Ни помен от сълза! Ни полъх от въздишка! Готово! Камбанен звън! Агонията им? Мед за сърцето! Искам още! Не мога да се наситя!...
Ще те пречукам, мършо, в тъмна нощ!
И ще пробия в зъркелите ти големи дупки!
Душата ти, говедо, ще затанцува с моя помощ!
На гробището в тясната хралупа!
Ей този пламенен куплет ми се върти в кратуната! Подарявам ви го, че и с музиката отгоре! "Химн на кланицата". Чиста работа!
Всичко е наред и ще бъде!
Отива си един, идат двама...
Така пееха някога нашите весели сапьори! Тъпчете! Тъпчете! Мачкайте здраво! Да видим сметката на цялата им раса! От библейските времена насам не е имало по-коварен, по-циничен, по-унизителен бич Божи от прилепчивата буржоазна власт. Не е имало класа по-лукаво тиранична, алчна, хищна, лицемерно набожна! По-благочестива и шавлива! Безмилостна и лигава! Познавате ли нещо по-ненаситно от нея? От пича въшка по-впито в привилегиите си? Няма начин! По-подло? По-кръвосмучещо? По-отрупано с богатство? С по-ненужно богатство? Абе чиста проба боклук.
Да живее Петър I! Да живее Луи ХIV! Да живее Фуке*! Да живее Чингис хан! Да живее Боно**! И цялата му банда! И всички останали! Обаче за Ландрю*** няма извинение! У всеки буржоа има нещо от Ландрю! Ей туй е тъжно! Непоправимо! Ония от Деветдесет и трета****, мен ако питаш, са си били лакеи... буквални лакеи, лакеи по природа! Лакеи по перо! И ето че една вечер овладяват двореца, ама обезумели, превъртели от завист, и започват да грабят, да трепят, а като я свършват таз работа ­ да броят: бучките захар и приборите, и чаршафите... Всичко да броят!... И досега продължават... Така и не се наброиха. Ще си броят бучките захар, докато псовисат! Омаяни от бучките. Можем да ги очистим на място... Още са в кухнята. Няма да е голяма загуба!
Да си на страната на народа в днешно време е все едно да си направиш "имуществена застраховка". А пък и ако се чувстваш малко нещо евреин, направо "застраховка живот". Разбираемо е.
Аз лично не виждам разлика между Домовете на културата и Френската академия! Все същите самовлюбени коне с капаци, импотентни, бъбриви, кухи. Клишетата са им други и това е всичко. Подмазват се, четкат се, предъвкват едно и също и тук, и там.
Великото прочистване? Въпрос на месеци! Въпрос на дни! О, да! Наближава!... Ликувайте!... Шапкохвърляйте!...
Колко е да ги гътнеш! Да очистиш цялата им класа! Всъщност чукаш на отворена врата, при това проядена от червеи! Да разстреляш големците, че то е просто като фасул!... Туй е то славата! Реваншът на "малкия човек"! Хиляди пъти справедливото обезщетение! Последните стават първи! Уха!
Мамка му! Така и трябва! Време беше! Всичко си е в реда на нещата!...
На богатите ще видим сметката
Ще им тикнем трюфел в трътката
Ще ги гепиме за гушката
Да живее пушката!
Бум!
Е, това е главното! Добра работа свършихме!... Сега вече Пролетарчето е свободно! Няма грешка, негови са и палката, и барабанчето!... И заводчето! И мините! И манджата, и баницата! И банката! Давай! И лозето! Че и пандизът! С малко винце всичко ще прокара! Миньор ли си ­ твоя е мината! Слизай! Оттук нататък ­ никакви стачки! Никакви оплаквания! 15 франка на ден, ама са си твоички!
Обаче да си го признаем ­ веднага се изпокарват. Щото Пролетарчето и то понавонява. Влече го препирнята, него, човека от низините... То туй не е голям грях, ще му мине! Ама ония гадни инстинкти от петдесетте века робия... Тутакси навирват нос, педалчетата, че на свобода им е още по-добре, отколкото преди! Умната! Умната! Като си голямата жертва на Историята, не значи, че си ангел! Хич даже!... И тук се появява догмата, великата, добре закотвената, железната! "Човекът е това, което яде!" Енгелс и туй е открил, шмекерът! Колосална лъжа! Човекът е още много други неща, много по-гнусни от въпроса с "плюскането". Не е зле да му надникнем не само в червата, но и в прекрасното мозъче! Има какво да открием, мен слушайте! За да се промени, трябва да се дресира! Дресируем ли е обаче? Никаква система не може го дресира! Пак ще се измъкне! Ще се изниже като мокра връв! Спец е в тая работа! Не се е родил оня, дето да го озапти! Пък и кого го е грижа? Животът и без туй е твърде кратък!... Говорє си за морал, от това не боли! Напротив, създаваш си име, прикриваш истинската си същност. Всички гадняри обичат да проповядват! Колкото са по-извратени, толкова повече плещят!... Програмата на Комунизма? И да отричат, пак си е материалистична! Сътворена от животно за употреба на животните! Плюскане и толкоз! Вижте му подпухналата мутра на дебелия Маркс! Ако поне плюскаха, обаче не, точно обратното! Народът е Цар! Той има всичко! Освен риза на гърба си! Говоря за Русия. Около хотелите в Ленинград ви изкупуват и последния парцал. Каквото и да разправят, индивидуализмът води фарса. Егоизмът ­ сприхав, злостен, непобедим ­ вече се просмуква в тази жестока мизерия, наквасва я, развращава я, процежда се през нея, овонява я все повече.
А за безсмъртната душа в Русия са измислили механизацията. Провиденческо откритие! Истинска обетована земя! Вечно блаженство! Трябва да си "Интелектуалец", побъркан от изкуство, от векове захранван, подхранван, охранван от най-прекрасните писания на света, крехък налят грозд в чиновническата лозница, нежен плод на данъчния клон, обезумял от Нереалност, за да родиш ­ няма грешка ­ подобна феноменална тъпотия! Истината е, че машината мърси, осъжда, убива всичко, което я доближи. Обаче "Машината" е част от добрия тон! Все едно че казваш "пролетариат", все едно че казваш "прогрес" или "работа", или "база". Придава ти вид на образован познавач, на надежден симпатизант... И я предъвкват... И ви я препоръчват... И тъпанчетата ви пукат с нея... "Подкрепям "линията"! Подкрепяме "линията"! Да живее великата Смяна! Нито винт да не липсва! Заповед "отгоре"! И хайде пак цялата боза за машините! И целият му там брътвеж! Тъкмо през това време няма да мислят!
Бива си го Възкресението! Машината е смъртоносна зараза. Върховно поражение! Машина! Ама че безсмислица! Ама че блъф! И най-изпедепсаната машина никого не е освободила! Никога! Тя просто още по-жестоко оскотява Човека и толкоз! Бил съм лекар в заводите на Форд, знам какво говоря. Всички фордове си приличат, съветски или не! Да се осланяш на машината е само още едно оправдание да продължаваш с гадориите. Да разчиташ на нея, означава да избегнеш истинския въпрос, единствения, съкровения, сюблимния, онзи, който е вътре в човека, в плътта му, в главата му, а не другаде! Истинското неизвестно на всички възможни и невъзможни общества... Никой никога не говори за това, не е "политически" правилно! Колосално табу! Тотална възбрана! Обаче и прав да стои, и на четири крака да ходи, по гръб да е легнал, по корем да се е проснал, Човекът винаги е имал на земята и в небесата един-единствен тиранин ­ себе си! И няма да има други... Което може би е жалко... Иначе може би щеше да се дресира, най-сетне да стане социален.
От векове вече го четкат и заобикалят истинския му проблем, за да го накарат да гласува... Откакто дойде краят на религиите, на него му кадят тамян и него го опиват с врели-некипели. Той се е превърнал в Църква! Демек отворили му очите! И той се съгласява! Перкото му с перко! Вярва на всичко, което му разправят, стига да го ласкаят! Та значи две напълно различни раси, а? Работодатели и работници? Стопроцентова измишльотина! Въпрос на късмет и наследство! Отменете ги и двете и ще видите, че са едни и същи...
Материалистическият Комунизъм ­ това е Материята над всичко, а когато става дума за материя, побеждава не по-добрият, а винаги по-циничният, по-хитрият, по-бруталният. Вижте само как бързо се даврандисаха мангизите в тоз СССР! Как веднага възстановиха тиранията си! При това на куб! Поизчеткат ли го, Народецът поема всичко! Преглъща всичко! Колкото по-дълбоко затъва в дриснята, толкова по-чудовищно претенциозен и самодоволен става! Ето това е ужасяващо. И колкото по-нещастен става, толкова повече се дърви! След края на вярата шефовете величаят всичките му недостатъци, всичките му садизми и го стискат за гушата чрез пороците му ­ суета, амбиция, война, с една дума ­ Смърт. Страхотен номер! Прилагат си го, без да им мигне окото! И опъва петалата Народецът от немотия, но и от тщеславие! Суетата над всичко! Претенцията убива, както и всичко останало! По-добре от всичко останало!
Практическото превъзходство на големите християнски религии е, че не подслаждаха хапа. Не се опитваха да шашнат човека, не им трябваха избиратели, не изпитваха нужда да се харесват, не въртяха задника. Те пипваха Човека още в люлката и без много да се церемонят, го уведомяваха просто и ясно: "Ти, недоносче смърдоскопично, ти винаги ще си останеш боклук... По рождение си си лайно... Чуваш ли ме? Това е самата очевидност, основният принцип! Обаче пък може би... може би... ако се понапънеш... може би имаш някакъв мъничък шанс да си издействаш една мъничка прошка за това, че си толкова противен, зловонен, немислим... Значи трябва да приемаш, без да мрънкаш, всички мъки и беди, цялата сиромашия, целия тормоз в краткото ти или дълго съществуване. Ама съвършено смирено, нали... Животът е само едно сурово изпитание! Не си давай много зор! Не търси под вола теле! Гледай да си спасиш душата ­ и това не е малко! Може би в края на Голготата, ако си бил изключително послушен, ако геройски си си затварял плювалника, все ще намажеш нещо... Обаче не е сигурно... Ще си ей тоничко по-малко гнусен, отколкото си се родил... когато те погълне нощта... Но не се дуй! Това ще е всичко! И внимавай в картинката! Не си тикай носа в големите дела! За курешка като теб ­ толкова!"
Ето кое наричам аз сериозен разговор! Проведен от истински Отци на Църквата! Знаели са си работата! Не са се самозалъгвали!
Великата претенция да сме щастливи ­ ето го чудовищното шарлатанство! То ни усложнява живота! И прави хората толкова злостни, мерзки, несъедобни. Няма щастие в съществуването, има само по-голямо или по-малко нещастие, което ни застига по-рано или по-късно, нещастие крещящо или тайно, отложено, подмолно... "Най-лесно продават душите си щастливите хора." Принципът на Лукавия все още е на дневен ред. Бил е прав, както винаги, като е нахендрил Човека в материята. И резултатът не е закъснял. Два века са му трябвали, за да стане невъзможен, на Човека ­ пощръклял от гордост, опиянен от техниката. Такъв го виждаме днес ­ обезумял, просмукан с алкохол и нафта, подозрителен, превзет, скудоумен, безобразен, неизцерим, кръстоска от овен и бик с примес от хиена. Очарователен. И най-тъпият задръстеняк се вижда като Юпитер в огледалото. Ето го великото модерно чудо. Гигантското, космическо самодоволство. Завистта докарва планетата до бяс, до тетанус, до свръхналягане. Обратното на желаното неизбежно се случва. Още неизрекъл и дума, творецът бива премазван, счукван, стриван от омраза. Целият свят го е ударил на критика ­ колективна критика, тесногръда, слугинска, подлизурска.
Да се принизи Човекът до материята: това е новият таен и неумолим закон. Обаче, ако смесим кръвта на бедния и богатия, не бедният забогатява, а богатият обеднява... Тъй че, помага ли да се прекара оскотялата маса, всяко ласкателство е добре дошло. А когато лукавството не стига, когато системата се взриви, идва ред на сопата! На картечницата! На дамаджаната! Дойде ли моментът, целият арсенал влиза в действие! И най-паче номерът с оптимизма! Всички Революции, всички войни от Потопа до днес са озвучавали кланетата си с Оптимизъм... Всички убийци виждат бъдещето в розово, това си е част от занаята. Амин.
Ясно е, че немотията им е дошла до гуша на угнетените, обаче немотията е необходим аксесоар в Историята на съвременния свят! Най-низка горделивост, кухо самодоволство, завист, властнически бяс обсебват, превземат душите на всички тия шмекери и ги запират в отделението на Откачалките, в огромния утрешен Лазарет, където ги държат под социализираща Карантина.
"Я се виж, Народе! Ти си най-висшият! По-свободен си от всички! Много по-свободен, сравни се само с ония крепостни отсреща! В другия затвор! Погледни се пак в огледалото! Пийни му едно за идеята! Гласувай за моя милост! Народе, ти си жертва на системата! Аз тая Вселена ще ти я реформирам! Хич да не ти е! Златен си ми ти! Не се упреквай в нищо! Да не вземеш сега да разсъждаваш! Мен слушай! Само аз желая истинското ти щастие! Ще те назнача за Император! Искаш ли? Ще те назнача за Папа, за Дядо Боже! За всичко наведнъж! Бум! Готово! Усмихни се на фотографа!"
А то, чудото, е осъществено от Финландия до Баку! Няма спор. Ама на Пролетарчето свят му се вие от този вакуум наоколо. Не е свикнало още. Голямо нещо е да си имаш небето само за себе си! Бързичко да откриват четвъртото измерение, ако обичат! Истинското измерение! Онуй на всеобщото братство, на единението с другия. Щото на кого да си го изкара... Нали вече няма експлоататори за пречукване...
"И чуждата болка ще е мояболка"... Така си е, колкото по-сложен става Човекът, колкото пт се отдалечава от природата, толкова повече болки го мъчат, няма как... И все по-зле ще става откъм нервната система. Понеже значи при Комунизма болката се разпределя повече и от богатството. Винаги ще я има, какво да се прави, това е биологичен закон и прогресът нищо няма да промени, напротив, ще има повече болка за разпределяне, отколкото радост... И все, и все повече... Обаче сърцето се опъва. Не може да се реши... Въси се... Дърпа се... Търси си оправдания... Предчувства нещо... И хоп, ей го панаира! Комунистическа система без комунисти. Толкова по-зле! Само си трайте! Гъкне ли някой, на въжето!
И викаме на помощ поредния брътвеж! Предполагаемите катаклизми! Фантасмагоричните врагове! Кръвожадните съзаклятници! Лешоядните конспиратори! Всички на сцената! Апокалиптичните процеси! Да дойде Демонът! Онзи същият! Виновникът за всички беди! Да размътим водата всъщност! Да задушим жестоката истина, че нищо не е излязло от "новия човек"! Че си е същият гадняр както преди!
Нашата е лесна! Не сме принудени да си кривим душата! Все още сме "потиснати"! Можем да припишем триклетата Орис на кръвопийците! На язвата "Експлоататор". А после да се изсулим по търлици. Ни чул, ни видял!... А когато не ти дават да рушиш? И дори да роптаеш? Животът става нетърпим!
Жул Ренар добре го беше казал: "Не е достатъчно да си щастлив, трябва другите да са нещастни." А! Не си е работа това, да се нагърбиш с болката на другия, на непознатия, на анонимния, да опъваш каиша и заради него... Клели му се бяха на Пролетарчето, че тъкмо "другите" са подквасата на всичките му неволи! Ама май са го изиграли! Не ги намира вече, "другите"...
А иначе добре са го окафезили новия избраник на обновеното общество... Дори в прословутите нашенски затвори някогашните размирници не са били така добре охранявани. Можели са да мислят каквото си щат. Сега обаче край! Изцяло и напълно. За писане и дума не може да става, много ясно! Пазят го, Пролетарович, и още как, зад сто хиляди реда бодлива тел, пазят го, галеника на новата система, от външните нечестивци, че и от спарената миризма на стария свят. Тъкмо той, Пролетарович, издържа полицията (от сиромашията си отделя) ­ най-изобилната, най-подозрителната, най-скверната, най-садистичната полиция на планетата. О, наглежда си го тя! Бдителността й е безупречна! Няма да го отвлекат, Пролетарович! Обаче му е скучно, това е положението! Ясно е като бял ден! Всичко ще даде, за да поизлезе! Да се превърне в "Екстурист", за разнообразие де! И никога да не се върне. Можем да се обзаложим със Съветските власти. Ама няма опасност да приемат баса! Да не ги мислим! И през ум няма да им мине! Щото нали никой няма да остане там!
А би се поразтушило у нас, Пролетарчето! Тук все още може да се позабавлява, да полудува, изобщо ­ да си направи кефа! Дори шестстотинпроцентово експлоатираният си е скътал по някое дребно удоволствие! Как само обича да надене след работа чисто нов смокинг (взет под наем), да му удари едно милионерско уиски, да се почерпи с някое кино! Буржоа си е до мозъка на костите! Пада си по псевдоценностите. Завистник... Подкупен тип... Роден хайлазин... А благоговее пред силата. Презира слабия. Обича да се фука, суетен е. Винаги е готов на "далавера". Все гледа да се покаже. Кръжи около лампата като муха. Такъв си е. Пада си по лъскавото. И винаги се разминава на косъм с онова, което може да го ощастливи, да му услади живота. Страда, кърви, бере душа и нищо не научава. Липсва му сетиво за тая работа. И си прави живота все по-непоносим. Устремява се към смъртта с цялата си страст към материалното, а то никога не му стига... Най-хитрият, най-жестокият, онзи, който печели на тази игра, в крайна сметка притежава само малко повече оръжия, за да убива малко повече и сам да се убие. И така безкрай, безконец, а играта вече е приключила! Изиграна! Спечелена от други!
Е, това е, Народе, сам си вече! Няма кой да те тормози! Защо тогава възкръсват гадориите? Защото спонтанно се пръкват от пъклената ти природа, няма какво да си правиш илюзии.
Защо онзи хубавец инженерът печели по 7000 рубли на месец? Там де, в Русия. А чистачката само 50? Магия! Магия! Всички са мръсници! И там, и тук! Защо патъците струват 900 франка, а за да ти лепнат криво-ляво нови подметки, даваш 80? Ами болниците? Без да броим хубавата, кремълската, и отделенията за "интуристи", до една са откровено отвратителни! Съществуват с една десета от нормалния бюджет. То цяла Русия съществува с една десета от нормалния бюджет... С изключение на Полицията, Пропагандата, Армията...
Всичко това си е пак несправедливост, нагиздена с нови одежди, при това много по-ужасна от предишната, много по-анонимна, непромокаема, усъвършенствана, несговорчива, бронирана с несметен брой ченгета, крайно изкусни в мъченията. О, като е да ни обясни причините за гигантската шашмалогия, диалектиката си я бива! Стигне ли се до бръщолевене, нямат равни на себе си руснаците! Едно нещо не могат да признаят, един хап да преглътнат ­ че Човеците са окаяна пасмина! Че сами си произвеждат мъките както сифилисът ­ табеса... Ей туй е истинската механизация, дълбоката същност на системата! Би трябвало да се изтребят ласкателите, те са големият опиум за народа...
Колкото кокошката лети, толкова и Човекът е човечен. Тя, кокошката, като я сритат в задника или като я подбере някой автомобил, бързо-бързо се изнася на покрива, обаче веднага след това се забива в помията да си кълве курешките. Такава й е природата и амбицията. При нас в обществото става абсолютно същото. Преставаме да бъдем изначални мръсници само ако настъпи катастрофа. Когато нещата се поуталожат, естеството избива като сипаница. Затуй Революциите трябва да се оценяват след двайсет години.
"Аз съм, ти си, ние сме разрушители, мошеници, негодници!" Никога няма да кажат това! Никога! Никога! А истинската Революция би била революцията на Признанията, на голямото пречистване!
Е, засега има кой да смени работодателя! Заедно с насилието му, с тъпотиите му, с шмекерлъците му, с цялата му курвенска пропаганда! Умеят да я разхубавят стоката Съветите! Бързо се справиха! Качиха се на сцената новите сутеньори! Вижте неоапостолите! Тлъстокоремести и медоусти! Великият Бунт! Страхотната Битка! Циции срещу завистници! Значи цялата топурдия е била за това! Тайно са си сменили физиомутрата... Нео-Кремъл, неокурви, неолениновци, неохристосовци! В началото бяха искрени... Сега разбраха за какво става дума! (Който не разбере ­ до стената.) Или те, или другите... Не е да нямат опит... А душата им е заменена от "червения билет". Погубена! Край с нея! Познават ги те всички тикове, всички пороци на лошото Пролетарче... Ама се наливало като бъчва! Ама страдало! Ама доносничело! Такава му е природата! Не зависи от него! Хей, пролетарий! Хайде в културния "дом"! Чети моя вестник! Прочети таз клюка, точно тази! Не някоя друга! И нека в теб се влее силата на моето слово! Но да не вземеш да разсъждаваш, говедо с говедата! Че ти резвам гръцмуля!... Това заслужава той, нищо друго! Дранголник! Викнат ли ченгетата, знае какво го очаква!... И това не е краят! За да остане всичко скрито-покрито, са готови на какво ли не! Да запушат всички изходи! Да станат "тоталитарни"! С евреите или без тях. Много важно! Главното е да се убива!... Колко измежду твърдоглавите вярващи през тъмните епохи са свършили на кладата? В устата на лъва? На галерите? В лапите на Инквизицията? Заради Зачатието на Мария? Или за три строфи от Завета? Не можем ги преброи! Причините? Факултативни! Не е нужно дори да ги има!... В това отношение времената не са се много променили! Не сме станали по-придирчиви! Спокойно можем до един да хвърлим топа заради нещо, дето дори не съществува!... Да умреш за идея, която не разбираш! Ами значи сме невинни като младенци! Като помислиш, може би това е Надеждата! И красното бъдеще! Войни, за които не знаем защо се водят! Все по-монументални!... Е да, на никого няма да му се размине! Всички ще изпукаме... ще се превърнем на герои... че и на прах! Ще отървем Земята от себе си... И без това не й вършим работа... Ще я почистим чрез великата Идея...

(Със съкращения)
Превод от френски Росица ТАШЕВА