Николас Гомес Давила е роден на 18 май 1913 г. в Колумбия в семейство от столичния елит. Макар формалното му образование да приключва с гимназията, чете непрекъснато не само на родния си испански, но и на овладените още в детството френски, английски, латински и гръцки, както и немски, италиански, португалски и дори датски – на по-зряла възраст. До края на живота си събира библиотека от 30 000 тома. Резултатът от толкова много четене и размишления излиза през годините в няколко тома афоризми (Notas, 1954; Escolios a un Texto Implícito, 1977, Nuevos Escolios a un Texto, 1986, и др.)
За илюзиите, идеалите, интелигентността и глупостта
·
Изреченията са камъчета, които писателят хвърля
в душата на читателя. Диаметърът на концентричните вълни, които се образуват,
зависи от размерите на блатото.
·
Модерният свят не може да бъде наказан. Той е наказанието.
·
Глупавите идеи са безсмъртни. Всяко ново
поколение ги измисля наново.
·
Хората много по-често биха се удряли с чука по
пръста, ако болката се усещаше едва след година.
·
Идеята за „свободното развитие на личността”
изглежда достойна за възхищение, докато не попаднеш на някого, чиято личност се
е развила свободно.
·
В съвременната политическа панорама никоя
партия не е по-близо от другите до истината. Просто някои са по-далече
от нея.
·
Всяка цел, различна от Бога, ни
опозорява.
·
Интелигентността се стреми към глупостта,
както всички тела се стремят към центъра на земята.
·
Да бъдем търпими не значи да забравяме, че това,
което търпим, не заслужава нищо по-добро.
·
Тъкмо за вкуса трябва да се спори.
Останалите заблуждения са второстепенни.
·
Богатите и бедните се различават днес
единствено по парите.
·
Културата никога няма да запълни
свободното време на работника, тъй като тя е работата на свободния
човек.
·
Всяка победоносна революция
завършва с провал, защото добродетелите на народа не са присъщи на
бедняка, а на бедността.
·
Ние, реакционерите, сме злощастни хора: левите
ни крадат идеите, а десните - речника.
·
Всеки индивид с „идеали” е потенциален убиец.
·
Глупакът се впечатлява само от новото. За
интелигентния човек датата няма значение.
·
Ценността е това, което волята
утвърждава, когато утвърждаващата воля е волята на Бога.
·
Да бъдеш реакционер означава да проумееш, че
човекът е проблем без човешко решение.
·
Полицията е единствената социална структура в
безкласовото общество.
·
Злоупотребите с властта и подкупността в
демократичните времена са последните убежища на свободата.
·
Предателят никога няма да ни прости
своята измяна.
·
Няма революция, която да не ни кара да
съжаляваме за предишната.
·
Буржоазия е всяка група от индивиди, недоволни
от това, което имат, и доволни от това, което са.
·
Религията не е родена от необходимостта
за укрепване на социалната солидарност, както катедралите не са били издигнати,
за да се насърчава туризмът.
·
Разум, прогрес, справедливост
са трите теологически добродетели на глупака.
·
Не си струва да слушаш онзи, който не може да ти
обещае вечно настояще.
·
Обществото на бъдещето: робство без господари.
·
Обикновено се забравя, че обратното на романтùка
не е класикът, а глупакът.
·
Човекът живее със своите проблеми и умира от
техните решения.
·
Или скептик, или католик: останалото ще погине с
времето.
·
Провидението е решило да присъди на демократа победата,
а на реакционера - истината.
·
Малцина са онези, които разбират, че онова,
което казват, би имало значение само ако бъде казано от други.
·
За да се даде преценка за нашето време, е
достатъчно да се припомни, че неговите моралисти са социолозите.
·
Човекът е животно, което си въобразява,
че е човек.
·
Въображението е единственото място във вселената,
където може да се живее.
·
Съвременната история представлява диалог
между двама души: единият от тях вярва в Бога, другият вярва, че е Бог.
·
Когато в защита на нещо приведем като аргумент
неговата красота, плебейската душа изпада в смут.
·
Всяко нещо трябва да оправдава собственото си
съществуване - освен произведението на изкуството.
·
Смятайки, че казва това, което иска, писателят
казва само онова, което може.
·
Преди двеста години е било в реда на нещата да
вярваш в бъдещето, без да бъдеш кръгъл глупак. Кой може обаче да повярва днес
на актуалните прогнози, предвид факта, че именно ние сме блестящото бъдеще на
вчерашния ден?
·
Варварско е обществото, в което възрастта на
културата и възрастта на духа не съвпадат.
·
Никой не заслужава нашия интерес за повече от
един миг, или за по-малко от един живот.
·
Провалът на прогреса се дължи не на
несбъдването, а на сбъдването на неговите обещания.
·
Можем да простим на хората това, което правят,
но не и това, което са.
·
Хората са по-малко равни, отколкото
твърдят, и повече, отколкото си мислят.
·
Тъпоумието на страстите му спасява човека
от тъпоумието на мечтите му.
·
Моралът, а не неморалността е изкушението
на паганизма. Етиката е измислена от някой неверник.
·
На човек му е по-лесно да приеме една нова
истина, отколкото да се откаже от заблудите, които тя опровергава.
·
Нищото е сянката на Бога.
За обществото и политиката
·
Реакционерът не е ексцентричен мислител, а е
неподкупен мислител.
·
Порокът, който измъчва десницата е цинизмът, а
левицата - лъжата.
·
Комунистът е човек, който мечтае държавата да го
направи буржоа.
·
Несправедливото неравенство не се лекува
с равенство, а със справедливо неравенство.
·
Йерархията е атрибут на небесата. В ада всички
са равни.
·
Нито един политик не може да казва истината
тогава когато електоратът слуша с внимание.
·
Основният проблем на всяка бивша колония -
проблемът за интелектуалното лакейство, за нищетата на традициите, за
вероподаническата духовност, за неавтентичната култура, за принудителното и
унизително подражателство - се реши за мен по най-простия начин: католицизмът е
моята родина.
·
Всяка цел, разична от Бога, ни опозорява.
·
Лявото не винаги убива, но винаги лъже
·
Вече няма висше общество и народ. Има бедно
простолюдие и богато простолюдие.
·
„Да принася полза на обществото” е претенция
(или оправадание) на проститутката.
·
Фалшифицирането на миналото е методът,
който лявото използва претендирайки, че твори бъдеще.
·
Една от най-лошите интелектуални катастрофи
откриваме в присвояването на научни понятия и речник от страна на посредствената
интелигенция.
·
Индивидуализмът е люлката на простащината.
·
Ще се намерят - и то немалко - френски историци,
за които световната история е само епизод от историята на Франция.
·
Загубата на прозрачност е първият симптом за
упадъка на един език.
·
Модернистичната жажда за оригиналност кара
посредствения творец да вярва, че тайната на оригиналността се състои просто в
това да бъдеш различен.
·
По-дразнещо от нечия действителна глупост е
нейното обуславяне с научен език.
·
Истините не си противоречат една на друга, освен
когато загубят реда си.
·
Предметите на модернизма не притежават вътрешен
живот, а само вътрешни конфликти.
·
Съвременните хора не почитат нищо друго освен
истерични текстове.
·
Всички епохи проявяват еднакви пороци, но не
всичките - еднакви добродетели.
·
В изкуствата, автентичния продукт никога не
печели толкова автентична популярност, колкото фалшивия.
·
За прогресивния модернист носталгията е върховна
ерес.
·
Писателят, който обича или ненавижда е по-малко
убедителен от онзи, който и обича, и ненавижда.
·
Нищо не овехтява така бързо, както онова, което
е модерно по най-дързък начин.
За Бога и модерния човек
·
За да се унищожи една цивилизация, не е нужно
насилие. Всяка цивилизация умира от безразличието към уникалните ценности,
които са я създали.
·
Вярата не е познаване на обекта на вярата, а
общуване с него.
·
В миналото Църквата е опрощавала грешниците, в
днешни дни има наглостта да опрощава греховете.
·
Когато църквата не успяла да убеди хората да
правят това, на което тя ги учи, започнала да ги учи на онова, което хората
правят.
·
Библейският пророк не предрича бъдещето, а
свидетелства за присъствието на Бог в историята.
·
„Идеалното общество” би трябвало да е гробището
на човешкото величие.
·
Бог е неудобство за модерния човек.
·
Много хора обичат човечеството само за да
забравят Бог с чиста съвест.
·
Модерният човек унищожава много повече, когато
строи, отколкото когато руши.
·
Модерният човек си мисли, че е свободен, защото
се въздържа да докосва стените на тъмницата си.
·
Поезията е отпечатъкът, оставен от Бога в
човешката глина.
·
Въображението е единственото място във
Вселената, където е възможно да се живее.
·
В океана от вяра всеки лови риба с мрежа от
съмнения.
·
Ако вярваме в Бог, не бива да изричаме думите „Аз
вярвам в Бог!”, а „Бог вярва в мен!”.
·
Способността ни да обичаме нещо друго освен Бог
доказва нашата неизлечима посредственост.
·
Вярващият знае как да се съмнява, а невярващият
не знае как да вярва.
·
Не съществува глупава идея, в която модерният
човек да не може да повярва, стига така да избегне да вярва в Христос.
·
Католикът трябва да опрости своя живот и да
усложни своята мисъл.
·
Проблемът на религията се задълбочава с всеки
изминал ден, защото вярващите не са теолози, а теолозите не са вярващи.
·
Навремето глупаците са нападали Църквата – сега
те я реформират.
·
На Църквата ще са й нужни векове на молитви в
смирено мълчание, за да изкове наново слабохарактерната си душа.
·
Диалогът между комунистите и християните стана
възможен, когато комунистите започнаха да изопачават Маркс, а християните –
Господ.
·
Нищо не прави по-реално съществуването на греха
от зловонието на душите, които го отричат.
·
Този, който публично се изповядва, търси не
опрощение, а възхищение.
·
Да изслушаш ближния си, е едно от най-трудните
задължения на милосърдието.
·
Католицизмът не решава всички проблеми, но е
доктрината, която ги задава.
·
Бог е истината на всички илюзии.
·
Вярвам повече в усмивката, отколкото в гнева
Господен.
За любовта и чувствеността
·
Господ стои в същината на това, което обичаме.
·
Любовта и омразата не създават, а разкриват
качества, които нашето безразличие скрива.
·
Човек обича само този, който го обожава, и
уважава само онзи, който го обижда.
·
Любовта не е мистерия, а място, където
мистерията изчезва.
·
Въпросите умират само пред любовта. „Защо
обичаме?”, е единственият невъзможен въпрос.
·
Любовта е актът, който превръща своя обект от
същество в човек.
·
Онези, които обичаме – стига ни само, че
съществуват.
·
Да обичаш означава да разбираш причината, поради
която Господ е създал обекта на твоята обич.
·
И най-нахалната мъдрост стои засрамена пред
душа, пияна от любов или омраза.
·
Усмивката на човека, когото обичаме, е
единственото ефикасно лекарство срещу скуката.
·
Двете крила на интелигентността са ерудицията и
любовта.
·
Щастието на човека, когото обичаме, е
единственото земно благо, което ни дава пълна наслада.
·
Нека се учим да съпътстваме тези, които обичаме,
в грешките им, без да ставаме техни съучастници.
·
Това, което ни отдалечава от Господ, е не
чувствеността, а абстрактността.
·
Голото тяло решава всички проблеми на Вселената.
·
Изкуството е най-великото удоволствие за
сетивата.
·
Сексът не решава дори сексуалните проблеми.
·
Ръката, която не се е научила да гали, не умее и
да пише.
·
Да обичаш означава да кръжиш неуморно около
непристъпността на любимия.
·
Свещениците и журналистите са намазали термина „любов”
с толкова много сантименталност, че дори самото му ехо излъчва сладникаво
зловоние.
·
Интелигентната идея предизвиква чувствено
удоволствие.
·
Духът търси в една картина най-вече чувствено
удоволствие.
·
Предпочитаме не да милваме тялото, което
обичаме, а да бъдем самата ласка.
·
Идеалният образ на човека, когото обичаме, не е
измама на любовта. Напротив, да обичаш, значи единствен ти да съзреш
съвършенство, невидимо за други очи.
·
В автентичния хуманизъм се долавя дискретна и
приятна чувственост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар