вторник, 22 май 2012 г.

Афоризмите на Гомес-Давила

Николас Гомес Давила е роден на 18 май 1913 г. в Колумбия в семейство от столичния елит. Макар формалното му образование да приключва с гимназията, чете непрекъснато не само на родния си испански, но и на овладените още в детството френски, английски, латински и гръцки, както и немски, италиански, португалски и дори датски – на по-зряла възраст. До края на живота си събира библиотека от 30 000 тома. Резултатът от толкова много четене и размишления излиза през годините в няколко тома афоризми (Notas, 1954; Escolios a un Texto Implícito, 1977, Nuevos Escolios a un Texto, 1986, и др.)

За илюзиите, идеалите, интелигентността и глупостта

·         Изреченията са камъчета, които писателят хвърля в душата на читателя. Диаметърът на концентричните вълни, които се образуват, зависи от размерите на блатото.
·         Модерният свят не може да бъде наказан. Той е наказанието.
·         Глупавите идеи са безсмъртни. Всяко ново поколение ги измисля наново.
·         Хората много по-често биха се удряли с чука по пръста, ако болката се усещаше едва след година.
·         Идеята за „свободното развитие на личността” изглежда достойна за възхищение, докато не попаднеш на някого, чиято личност се е развила свободно.
·         В съвременната политическа панорама никоя партия не е по-близо от другите до истината. Просто някои са по-далече от нея.
·         Всяка цел, различна от Бога, ни опозорява.
·         Интелигентността се стреми към глупостта, както всички тела се стремят към центъра на земята.
·         Да бъдем търпими не значи да забравяме, че това, което търпим, не заслужава нищо по-добро.
·         Тъкмо за вкуса трябва да се спори. Останалите заблуждения са второстепенни.
·         Богатите и бедните се различават днес единствено по парите.
·         Културата никога няма да запълни свободното време на работника, тъй като тя е работата на свободния човек.
·         Всяка победоносна революция завършва с провал, защото добродетелите на народа не са присъщи на бедняка, а на бедността.
·         Ние, реакционерите, сме злощастни хора: левите ни крадат идеите, а десните - речника.
·         Всеки индивид с „идеали” е потенциален убиец.
·         Глупакът се впечатлява само от новото. За интелигентния човек датата няма значение.
·         Ценността е това, което волята утвърждава, когато утвърждаващата воля е волята на Бога.
·         Да бъдеш реакционер означава да проумееш, че човекът е проблем без човешко решение.
·         Полицията е единствената социална структура в безкласовото общество.
·         Злоупотребите с властта и подкупността в демократичните времена са последните убежища на свободата.
·         Предателят никога няма да ни прости своята измяна.
·         Няма революция, която да не ни кара да съжаляваме за предишната.
·         Буржоазия е всяка група от индивиди, недоволни от това, което имат, и доволни от това, което са.
·         Религията не е родена от необходимостта за укрепване на социалната солидарност, както катедралите не са били издигнати, за да се насърчава туризмът.
·         Разум, прогрес, справедливост са трите теологически добродетели на глупака.
·         Не си струва да слушаш онзи, който не може да ти обещае вечно настояще.
·         Обществото на бъдещето: робство без господари.
·         Обикновено се забравя, че обратното на романтùка не е класикът, а глупакът.
·         Човекът живее със своите проблеми и умира от техните решения.
·         Или скептик, или католик: останалото ще погине с времето.
·         Провидението е решило да присъди на демократа победата, а на реакционера - истината.
·         Малцина са онези, които разбират, че онова, което казват, би имало значение само ако бъде казано от други.
·         За да се даде преценка за нашето време, е достатъчно да се припомни, че неговите моралисти са социолозите.
·         Човекът е животно, което си въобразява, че е човек.
·         Въображението е единственото място във вселената, където може да се живее.
·         Съвременната история представлява диалог между двама души: единият от тях вярва в Бога, другият вярва, че е Бог.
·         Когато в защита на нещо приведем като аргумент неговата красота, плебейската душа изпада в смут.
·         Всяко нещо трябва да оправдава собственото си съществуване - освен произведението на изкуството.
·         Смятайки, че казва това, което иска, писателят казва само онова, което може.
·         Преди двеста години е било в реда на нещата да вярваш в бъдещето, без да бъдеш кръгъл глупак. Кой може обаче да повярва днес на актуалните прогнози, предвид факта, че именно ние сме блестящото бъдеще на вчерашния ден?
·         Варварско е обществото, в което възрастта на културата и възрастта на духа не съвпадат.
·         Никой не заслужава нашия интерес за повече от един миг, или за по-малко от един живот.
·         Провалът на прогреса се дължи не на несбъдването, а на сбъдването на неговите обещания.
·         Можем да простим на хората това, което правят, но не и това, което са.
·         Хората са по-малко равни, отколкото твърдят, и повече, отколкото си мислят.
·         Тъпоумието на страстите му спасява човека от тъпоумието на мечтите му.
·         Моралът, а не неморалността е изкушението на паганизма. Етиката е измислена от някой неверник.
·         На човек му е по-лесно да приеме една нова истина, отколкото да се откаже от заблудите, които тя опровергава.
·         Нищото е сянката на Бога.

За обществото и политиката

·         Реакционерът не е ексцентричен мислител, а е неподкупен мислител.
·         Порокът, който измъчва десницата е цинизмът, а левицата - лъжата.
·         Комунистът е човек, който мечтае държавата да го направи буржоа.
·         Несправедливото неравенство не се лекува с равенство, а със справедливо неравенство.
·         Йерархията е атрибут на небесата. В ада всички са равни.
·         Нито един политик не може да казва истината тогава когато електоратът слуша с внимание.
·         Основният проблем на всяка бивша колония - проблемът за интелектуалното лакейство, за нищетата на традициите, за вероподаническата духовност, за неавтентичната култура, за принудителното и унизително подражателство - се реши за мен по най-простия начин: католицизмът е моята родина.
·         Всяка цел, разична от Бога, ни опозорява.
·         Лявото не винаги убива, но винаги лъже
·         Вече няма висше общество и народ. Има бедно простолюдие и богато простолюдие.
·         „Да принася полза на обществото” е претенция (или оправадание) на проститутката.
·         Фалшифицирането на миналото е методът, който лявото използва претендирайки, че твори бъдеще.
·         Една от най-лошите интелектуални катастрофи откриваме в присвояването на научни понятия и речник от страна на посредствената интелигенция.
·         Индивидуализмът е люлката на простащината.
·         Ще се намерят - и то немалко - френски историци, за които световната история е само епизод от историята на Франция.
·         Загубата на прозрачност е първият симптом за упадъка на един език.
·         Модернистичната жажда за оригиналност кара посредствения творец да вярва, че тайната на оригиналността се състои просто в това да бъдеш различен.
·         По-дразнещо от нечия действителна глупост е нейното обуславяне с научен език.
·         Истините не си противоречат една на друга, освен когато загубят реда си.
·         Предметите на модернизма не притежават вътрешен живот, а само вътрешни конфликти.
·         Съвременните хора не почитат нищо друго освен истерични текстове.
·         Всички епохи проявяват еднакви пороци, но не всичките - еднакви добродетели.
·         В изкуствата, автентичния продукт никога не печели толкова автентична популярност, колкото фалшивия.
·         За прогресивния модернист носталгията е върховна ерес.
·         Писателят, който обича или ненавижда е по-малко убедителен от онзи, който и обича, и ненавижда.
·         Нищо не овехтява така бързо, както онова, което е модерно по най-дързък начин.

За Бога и модерния човек

·         За да се унищожи една цивилизация, не е нужно насилие. Всяка цивилизация умира от безразличието към уникалните ценности, които са я създали.
·         Вярата не е познаване на обекта на вярата, а общуване с него.
·         В миналото Църквата е опрощавала грешниците, в днешни дни има наглостта да опрощава греховете.
·         Когато църквата не успяла да убеди хората да правят това, на което тя ги учи, започнала да ги учи на онова, което хората правят.
·         Библейският пророк не предрича бъдещето, а свидетелства за присъствието на Бог в историята.
·         „Идеалното общество” би трябвало да е гробището на човешкото величие.
·         Бог е неудобство за модерния човек.
·         Много хора обичат човечеството само за да забравят Бог с чиста съвест.
·         Модерният човек унищожава много повече, когато строи, отколкото когато руши.
·         Модерният човек си мисли, че е свободен, защото се въздържа да докосва стените на тъмницата си.
·         Поезията е отпечатъкът, оставен от Бога в човешката глина.
·         Въображението е единственото място във Вселената, където е възможно да се живее.
·         В океана от вяра всеки лови риба с мрежа от съмнения.
·         Ако вярваме в Бог, не бива да изричаме думите „Аз вярвам в Бог!”, а „Бог вярва в мен!”.
·         Способността ни да обичаме нещо друго освен Бог доказва нашата неизлечима посредственост.
·         Вярващият знае как да се съмнява, а невярващият не знае как да вярва.
·         Не съществува глупава идея, в която модерният човек да не може да повярва, стига така да избегне да вярва в Христос.
·         Католикът трябва да опрости своя живот и да усложни своята мисъл.
·         Проблемът на религията се задълбочава с всеки изминал ден, защото вярващите не са теолози, а теолозите не са вярващи.
·         Навремето глупаците са нападали Църквата – сега те я реформират.
·         На Църквата ще са й нужни векове на молитви в смирено мълчание, за да изкове наново слабохарактерната си душа.
·         Диалогът между комунистите и християните стана възможен, когато комунистите започнаха да изопачават Маркс, а християните – Господ.
·         Нищо не прави по-реално съществуването на греха от зловонието на душите, които го отричат.
·         Този, който публично се изповядва, търси не опрощение, а възхищение.
·         Да изслушаш ближния си, е едно от най-трудните задължения на милосърдието.
·         Католицизмът не решава всички проблеми, но е доктрината, която ги задава.
·         Бог е истината на всички илюзии.
·         Вярвам повече в усмивката, отколкото в гнева Господен.

За любовта и чувствеността

·         Господ стои в същината на това, което обичаме.
·         Любовта и омразата не създават, а разкриват качества, които нашето безразличие скрива.
·         Човек обича само този, който го обожава, и уважава само онзи, който го обижда.
·         Любовта не е мистерия, а място, където мистерията изчезва.
·         Въпросите умират само пред любовта. „Защо обичаме?”, е единственият невъзможен въпрос.
·         Любовта е актът, който превръща своя обект от същество в човек.
·         Онези, които обичаме – стига ни само, че съществуват.
·         Да обичаш означава да разбираш причината, поради която Господ е създал обекта на твоята обич.
·         И най-нахалната мъдрост стои засрамена пред душа, пияна от любов или омраза.
·         Усмивката на човека, когото обичаме, е единственото ефикасно лекарство срещу скуката.
·         Двете крила на интелигентността са ерудицията и любовта.
·         Щастието на човека, когото обичаме, е единственото земно благо, което ни дава пълна наслада.
·         Нека се учим да съпътстваме тези, които обичаме, в грешките им, без да ставаме техни съучастници.
·         Това, което ни отдалечава от Господ, е не чувствеността, а абстрактността.
·         Голото тяло решава всички проблеми на Вселената.
·         Изкуството е най-великото удоволствие за сетивата.
·         Сексът не решава дори сексуалните проблеми.
·         Ръката, която не се е научила да гали, не умее и да пише.
·         Да обичаш означава да кръжиш неуморно около непристъпността на любимия.
·         Свещениците и журналистите са намазали термина „любов” с толкова много сантименталност, че дори самото му ехо излъчва сладникаво зловоние.
·         Интелигентната идея предизвиква чувствено удоволствие.
·         Духът търси в една картина най-вече чувствено удоволствие.
·         Предпочитаме не да милваме тялото, което обичаме, а да бъдем самата ласка.
·         Идеалният образ на човека, когото обичаме, не е измама на любовта. Напротив, да обичаш, значи единствен ти да съзреш съвършенство, невидимо за други очи.
·         В автентичния хуманизъм се долавя дискретна и приятна чувственост.

Няма коментари:

Публикуване на коментар